Цитати - поука

В тази категория има 22 цитата, подредени в 3 страници.

Този свят е най-добрият ви учител. Във всичко има поука. Във всяко преживяване има поука. Научете го и станете мъдри. Всеки провал е стъпало към успеха. Всяка трудност или разочарование е изпитание за вашата вяра. Всяка неприятна случка или изкушение е изпитание за вашата вътрешна сила. Следователно нула отчаяние. Марш напред герой!
Свами Шивананда Сарасвати

Надявам се, че примерът на Саддам Хюсеин ще даде поука на лидерите на други страни, в които правата на човека не се спазват.
Ширин Ебади

Силите, които уловиха Манинг, са реални и значителни: най-голямата уязвимост за всеки изтичащ човек остава неговите човешки връзки. Но поуката от историята на Манинг за едно поколение дигитални местни жители ще бъде, преди всичко друго, че той едва не се измъкна. Използвайте правилните криптографски инструменти, дръжте устата си затворена и вие също можете анонимно, без триене, да изтриете цялата информация на институцията.
Анди Грийнбърг

Мусолини беше научил повече от Ленин и болшевиките, отколкото би се погрижил да признае, особено поуката, че парламентарните мнозинства са далеч по-малко важни от способността и решителността да внушават страх на опонентите и да действат безмилостно, когато му се предостави възможност.
Робърт Герварт

Никой не тръгва по нов път, без да си е взел поука от спъванията, паданията и нараняванията по стария.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Действително понякога животът заговорничи срещу нас и именно тогава се запитваме: "Защо това трябва да се случи на мен?" Пред неизбежното някои се обезсърчават, други обаче стават по-силни, а най-мъдрите извличат поука.
Паулу Коелю

Всеки човек е поука за другите - добра или лоша.
Йордан Радичков

А от миналото беше извадила само една поука - любовта е пагубна грешка, а нейната съучастница - надеждата, коварна илюзия.
Халед Хосейни

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов

Когато бях млад, още тогава проумях (всъщност, заблудих се), че за младостта времето е безкрайно или в краен случай "времето е наше", както пуберитетно пееше и подскачаше демокрацията ни от 89-а година! С течение на времето разбирах, че времето не може да принадлежи на никого. То е на всички и на никого. Велико и гадно! Благословено и проклето! "Оо, време, спри своя бяг", уплашено хленчи човечеството. Но явно времето е глухо, щом не ще да чуе воплите на паникьосаното човечество. Препуска си без юзди и няма кой да го спре поне за малко да си вземе поука. Така че времето е гениално! И трябва да се държим възпитано с времето.
Рангел Вълчанов