Добавено |
Вкъщи хората щяха да плачат и да правят много публични групови прегръдки. В Уексфорд някои хора просто агресивно се преструваха, че нищо не се случва.
Морийн Джонсън
Луната се изплъзна напълно от лепкавата прегръдка на облаците.
Роджър Джоузеф Зелазни
Вие говорите думите, но не разбирате тяхната дълбочина. Не можете да прегърнете човек толкова силно, колкото бихте искали.
Даян Чембърлейн
От време на време плачем дълбоко над живота, който се надявахте да бъде. Опечалете загубите. След това измийте лицето си. Доверете се на Бог. И прегърнете живота, който имате.
Джон Пайпър
Започнах да мисля как всъщност е трудно да обичаш Барби такава, каквато е сега. Тя е много здрава, много пластмасова. Изобщо не е мила. Тя дори не може да те прегърне. Трябва да правите неща за нея: да й се покланяте, да я обличате, да й купувате неща. Тя иска всичко. Тя е много алчна и нуждаеща се. Така те карат да харчиш повече пари.
Ева Енслър
Душата се появява само когато срещне друг подобен на себе си, и то без да има нужда да се допитва до нас, ума и очакванията ни... Едва тогава започваме истински да живеем – да живеем с душата. Тогава всяко колебание и срам остават настрана и душите летят една към друга, събаряйки всичко пред себе си, за да се прегърнат.
Сабахаттин Али
Защо в началото на нещата винаги има светлина? Най-ранните спомени на Дориго Еванс са за слънцето, заляло църковна зала, в която той седеше с майка си и баба си. Дървена църковна зала. Ослепителна светлина и той, който се тътреше напред-назад, влизаше и излизаше от нейното трансцендентно посрещане, в прегръдките на жените. Жени, които го обичаха. Като влизане в морето и връщане на плажа. Пак и пак.
Ричард Фланаган
Да преминем от контролиране към живот на доверие е като да се изтощим, като се опитваме да прегърнем реката, докато не разберем, че трябва да влезем в реката и да оставим течението да ни отнесе.
Марк Непо
Душа, само когато видим друга душа, подобна на себе си, тя излиза наяве, без да се допитва до нас, до нашия ум и мисли... Едва тогава започваме да живеем различен живот или душа. Само по това време две души забравят всички съмнения и срам, отхвърлят всички пречки и се стремят една към друга, за да се прегърнат.
Сабахаттин Али
Те не знаят кой самолет идва. Тя не можеше да им каже кой ще издържи срещата в сградата на летището, тези гласове, които се разпространяват безкрайно и хиляда очи, които ще видят сцена, която не им принадлежи, ситуация, в която трябва да стоите, прегръщате, махвате, избършете сълзите, преглътнете разтуптяното сърце и никога не сядайте и не лягайте, заровете главата си в нещо, защото това е летище, хората плюят на пода, не можете да седите и да лежите там, лошо е да плачете, какво биха били всички тези хората мислят и всеки от тях би помислил по нещо и всеки ще има своя собствена история за тази сцена; когато хората в часовете на най-голяма слабост и уязвимост сред тъжна радост се окажат пред очите на други хора и във въображението на други хора, тогава те са застрашени да се разлеят като вода и да изтекат от собствената си съдба в това, което въображението на непознати си въобразяваха.
Миленко Йергович