 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Цялата човешка дейност се основава на желанието за нарастване. Хората търсят повече храна, повече дрехи, по-добър подслон, повече лукс, повече красота, повече знания, повече удоволствие - увеличаването на нещо, повече живот. Всяко живо същество чувства тази постоянна нужда да върви напред, когато желанието престане, незабавно следват разпадането и смъртта. Знаем това инстинктивно и затова винаги търсим повече. Този закон за постоянно нарастване беше установен от Исус в притчата за талантите: Защото само този, който произвежда повече, ще получи повече и ще има изобилие, но който не произвежда, ще има дори това, което е отнел.
Уолъс Д. Уотлъс
Има такава прекрасна мини-притча: - Ще видя – ще повярвам, - казал човекът. - Повярвай, ще видиш, - отговори Вселената.
Лариса Ренар
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Притчи са в по-голямата си част правила за морал или, още по-правилно, за разумно поведение.
Дороти Бранд
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
И до днес историята на Дариен е тази, която разделя Шотландия. По време на референдума за независимост през 2014 г. той се превърна в метафора и за двете страни. За националистите, притча за това как Англия винаги се е опитвала да саботира и потиска шотландските надежди; за юнионистите, урок за опасностите от изоставянето на стабилността в полза на нереалистични амбиции. Като приказка тя се поддава на метафора. Искам да кажа, това е историята на една страна, която се отвръща от политическия съюз с най-близките си географски търговски партньори в полза на фантастична визия за неограничено глобално влияние, насърчавана от фанатици на свободната търговия с мечти за империя, които опаковат своите неясни планове в реториката на накърнен патриотизъм, като същевременно последователно игнорира експертните предупреждения за практическата реалност на ситуацията. За съжаление, в момента не мога да се сетя за нещо, което би могло да бъде метафора.
Том Филипс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
За служителите епохите на Акерман и Джейн се превърнаха в притчи за опасността от прекалено бърз растеж, преследвайки преди всичко печалби, без да се интересуват от почтеността на клиентите, без да отделят време за интегриране на бизнеса.
Дейвид Енрич
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
При чеченците кражбите и бандитизма се прославя в притчите, разказите и легендите. Всичко това се предава от поколение на поколение.
Пол Хлебников
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
В смутните времена мъдрите говорят с притчи.
Розалинд Майлс
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча "Кученца за продан"
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: "Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
- По колко продавате кученцата? - попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента - казало то. - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
Дан Кларк
|
32
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - казал Сократ - преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - казал Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |