 9
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за времето и живота
Представи си, че си спечелил следната игра: Всяка сутрин в банковата ти сметка влизат $86 400. Както при всяка игра, обаче, и в тази има някои правила.
Първото е, че парите, които не успееш да изхарчиш до края на деня, ти се отнемат безвъзвратно. Не можеш просто да прехвърлиш парите в друга сметка. Можеш само да ги похарчиш. Всяка сутрин още със събуждането си получаваш нови $86 400 в банковата си сметка за този ден.
Второто правило гласи, че банката може да прекрати играта без предупреждение. Всеки ден, във всеки един момент, играта може да бъде прекратена окончателно. Сметката ти се закрива и няма да получиш нова.
Какво би направил? Би си купил всичко, което искаш, нали? Не само за себе си, но и за всички, които обичаш, нали? Дори и за хората, които не познаваш, защото едва ли би могъл да изхарчиш всичките тези пари само за себе си, нали? Би се постарал да похарчиш и последния цент, без остатък, нали?
Всъщност, тази игра е РЕАЛНОСТ!!!
Всички ние притежаваме една такава магическа банкова сметка. Просто някак си не я виждаме. И тази банкова сметка е ВРЕМЕТО.
Всяка сутрин получаваш 86 400 секунди като дар от живота, а когато заспиш, останалото време не ти се връща обратно. Това, което не си преживял през този ден, е безвъзвратно загубено. Вчера е отлетяло завинаги. Всяка сутрин банковата ти сметка е презаредена, но въпреки това банката може да закрие тази сметка по всяко време.
БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Е, какво ще НАПРАВИШ със своите 86 400 секунди? Нима те не струват много повече от същия брой долари?
Помисли върху това, и никога не забравяй следното:
Наслаждавай се на всяка секунда от живота си, защото времето препуска и те отминава много по-бързо, отколкото си мислиш. Така че се грижи за себе си и се радвай на живота.
Хорхе Букай
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за чуждите проблеми
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!
Джон Стайнбек
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИТЧА ЗА ЧЕТИРИТЕ СВЕЩИ
Четирите свещи, спокойно горяха и бавно се стопяваха...
Беше толкова тихо, че можеше да се чуе, какво си говорят.
Първата свещ каза: Аз съм СПОКОЙСТВИЕТО – но, за съжаление хората не знаят, как да ме съхранят. Мисля, че не ми остава нищо друго освен да изгасна. И огънчето на тази свещ наистина угаснало.
Втората свещ каза: Аз съм ВЯРАТА. За голямо съжаление аз съм, никому ненужна. Хората не искат да знаят нищо за мен, затова няма смисъл да горя повече. Едва произнесла тези думи, подухнал лек ветрец и изгасил пламъка на ВЯРАТА.
Доста тъжна и Третата свещ казала: Аз съм ЛЮБОВТА. Аз нямам повече сила да горя, хората не ме ценят и не ме разбират. Те се ненавиждат вместо да се обичат, а също мразят тези, които държат най-много на тях. Без да чака повече и тази свещ угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете, то видяло трите угаснали свещи и уплашено извикало:
- Аз се страхувам от тъмнината. Вие трябва да горите – моля ви, аз не мога без вас.
Развълнувана от думите на детето, Четвъртата свещ каза: Не се страхувай и не плачи, докато аз горя, винаги можеш да запалиш и другите три свещи – Аз съм НАДЕЖДАТА! Никога няма да напусна хората!
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за смачканата банкнота
Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота. В зала с 200 души той попитал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце, – добре ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я намачкал силно.
– Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце. А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели получихме безценен урок. Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си, и за това продължават да са желани. Защото 20 долара, си остават 20 долара.
Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
Джериес Авад
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за големите камъни
Преподавател искал да демонстрира на студентите си една теория.
Той взел буркан с широко гърло и сложил вътре няколко големи камъка. После попитал студентите: "Пълен ли е бурканът?", а всички в хор отвърнали: "Да!"
Преподавателят взел шепа чакъл и го изсипал в буркана. Дребните камъчета се наместили между големите. Отново попитал студентите: "Пълен ли е?"
Този път някои си замълчали, но мнозинството отговорили утвърдително.
Тогава преподавателят извадил пясък, изсипал го в буркана и попитал за трети път: "Пълен ли е?"
Сега повечето студенти решили да не отговарят, но останалите отново извикали: "Да!"
Накрая преподавателят донесъл чаша с вода и я изсипал в буркана, а тя попила в пясъка. В този момент преподавателят попитал:
- Какъв беше смисълът на този опит?
Един от умните му студенти вдигнал ръка и казал:
- Независимо колко цели си поставяте в живота, винаги има място за още една!
- Не - възразил преподавателят. - Смисълът е, че ако не сложите първо големите камъни, после те няма как да влязат вътре. Големите камъни са важните неща в живота ви: семейството, приятелите, личностното ви израстване. Ако изпълните живота си с дребни неща като чакъл, пясък и вода, няма да ви остане време за същественото.
И така, кои са "големите камъни" във вашия живот?
Хорхе Букай
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |