 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Но който не е изпитал радостта от победата над врага, радостта от подвиг на оръжие, той не знае коя е най-силната, най-горящата радост.
Александър Бек
Отиването в скъп ресторант не винаги носи толкова радост, колкото съвместното ходене за продукти в супермаркета и вечерята в кръгът на своето семейство.
Кейт Уинслет
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Чувството за дълг се основава и на радостта, не само индивидуална, а колективна. Нещо като социален инстинкт.
Владимир Рибин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Дружбата трябва да бъде безкористна радост, такава, като даровете от изкуството или живота... Дружбата не бива да се търси, за нея не може да се мечтае, тя не бива да се желае; тя може да се осъществява.
Симон Вейл
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек е паднала звезда, докато не се оправи с небето: той не е в ред със себе си и всичко около себе си, докато не заеме истинското си място спрямо Бога. Когато служи на Бог, той е достигнал точката, в която служи най-добре на себе си и се наслаждава най-много. Човешка чест е, човешка радост е, човешко небе е да живееш за Бога.
Чарлс Х. Спърджън
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Главното е да развивате в детето неговите безгранични потенциални възможности, за да има повече радост в живота му и в света.
Масару Ибука
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
С възрастта научих: радостта е кратка, преходна, често измамна, тъгата е вечна, полезна, неизменна.
Виктор Астафиев
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако нещо не ви носи радост - оставете го... Не се страхувайте... И, може би, когато спрете да чукате на затворени врати, хиляди други, по-добри, ще се отворят пред вас.
Виталий Гиберт
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Под властта на свещениците нашата земя стана аскетична планета; мизерна бърлога, която се грижи за космоса, обитавана от недоволни и арогантни създания, отвратени от живота, отвратени от глобуса си като долина на сълзите и които в своята завист и омраза към красотата и радостта си нанесоха възможно най-много вреда.
Георг Брандес
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях учителят, който стоеше в коридора и плачеше от радост. Учениците ме бяха прогонили тук. После се взех в ръце, върнах се обратно вътре и сега тишината бе съвсем различна, тежка и наситена, защото тези нескопосани ученици бяха разбрали какво сериозно нещо е признанието. Бяха ме признали. После изби звънецът и животът ми можеше да продължи по-нататък. Напуснах работата като учител още същата есен с ясното съзнание колко права е била майка ми онази сутрин в кухнята, когато аз бях двайсетгодишен и се бях заканил да изгоря всички мостове. Който гори всичките си мостове, сам изгаря в пламъците. А глупакът ги изгаря, преди да е преминал през тях. Класът в гимназията Грефсен есента на 1980 година беше моят мост, моят преход към обществото, в което щях да работя като писател до този ден, в който пиша тези редове: Този клас бе моята свобода.
Ларш Собю Кристенсен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |