 10
|
 Споделяне
|
Добавено |
Медицината спасява човешки животи, но в ръцете на невежи, погубва хора. Войната лишава хората от живот, но в ръцете на мъдри връща живота на хората.
Чън Дзижу
Можем да сравним разочарованието си, когато видим онова, от което си мислим, че сме се отървали, да се е върнало, с разочарованието, което изживяваме, когато видим как нещо, което смятаме, че можем да си върнем обратно винаги, се изплъзва от ръцете ни...
Елиф Шафак
|
23
|
Споделяне
|
Добавено |
Така с повечето неща в живота - с последната целувка, последния смях, последната чаша кафе, последния залез, последното скачане пред пръскачката в градината, последния сладолед и последното близване на снежинка с език. Не знам със сигурност, но мисля, че е хубаво да знаеш, че нещо ти е за последен път, защото тогава никога не би го оставил да се изплъзне от ръцете ти.
Лорън Оливър
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Така живеем живота си сега, всеки сам за себе си. Независимо колко дълбока и непредотвратима загуба сме преживели, колко скъпо ни е било онова, което ни е отнето - изтръгнато направо от ръцете ни, - дори впоследствие да сме се променили дотолкова, че от нас, каквито сме били преди, да е останала само кожата, ние продължаваме все така, без излишен шум, да следваме съдбата си. Простираме ръце и се вкопчваме все по-силно в отпуснатото ни време, а после, разбирайки, че сме останали с празни ръце, гледаме как то се отдалечава от нас в посока към миналото.
Харуки Мураками
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато са те предали - все едно са ти счупили ръцете. Можеш да простиш, но да прегърнеш, вече не се получава.
Лев Толстой
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо не се усмихваш и сега -
така самодоволно, иронично?
Защо не ми подхвърляш зад гърба,
че никога не би ме заобичал?
Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?
Защо не сваляш другите жени?
Защо не ме накараш да заплача?
Ще кажеш ли какво се промени?
Нима за тебе вече нещо знача?
Нима боли това, че някой друг
сега държи ръцете ми във свойте?
Нали ти беше все едно. Напук
на моя зов играеше си ролите.
Защо не ме изпратиш и сега
по дяволите пак? Не ти ли стиска?
О, много ли боли една жена
(да, точно тази, дето най я искаш)
да гледа друг със същите очи,
с които вчера гледала е тебе?
Горчи ли ти? Е, нека ти горчи!
Надявам се, не вярваш, че ми дреме...
Васка Мадарова
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.
Блага Димитрова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
Наполеон
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола.
Ръцете ти са тихи, като птица,
жадувала последния си полет.
Докосвай ме, едничката искрица
расте и става обич, става огън.
Събличай ме, душата ти е слънце
за моята душа дошла да моли.
На есен ще покълне всяко зрънце,
защото го посяхме с обич... голи.
Николина Милева
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми - изчезнала почти -
на тихо те целувам най-накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
Обичам те, изказано на ум,
е истинско обичам те за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
Добромир Банев
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |