 8
|
 Споделяне
|
Добавено |
Тайната на здравето на ума и тялото е да не тъгуваш за миналото, да не се безпокоиш за бъдещето, да не предричаш проблеми, а да живееш в настоящия момент разумно и честно.
Източна поговорка
Фантазията, лишена от разум, създава чудовища; съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прекрасното в него.
Франсиско Гоя
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Ама човек требва да бъде господар на живота, не да се оставя да го отнесе като порой. За това са разумът му и просвещението му.
"Преспанските камбани", Димитър Талев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Духът и плътта, чувството и разумът никога вече няма да могат да се съединят. Твърде късно е. Увредени сме от страшната болест, наречена бездуховност, която, уви, е смъртоносна. Човечеството прави всичко, за да се самоунищожи.
Андрей Тарковски
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
По-скоро бих се доверил на женския инстинкт, отколкото на мъжкия разум.
Стенли Болдуин
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното:
Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува!
Рудолф Щайнер
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Липсваш ми. Просто така.
Без повод. Без смисъл. Без разум.
До болка ми липсваш сега.
До сълзи. До писък. До рана.
Толкова прости неща...
Просто те няма. Това е.
Всичките думи болят.
Всички Луни ме изгарят.
Липсват ми твоите очи - никой така не ме гледа.
Липсват ми твоите ръце - по мене извайваха лебеди.
Душата ми плаче без глас, защото гласът и е твоя.
Липсваш ми точно така!
Не мога да дишам. Не мога!
Лора Палмър
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Влюбената жена не може да бъде разумна – или най-вероятно няма да е влюбена.
Мей Уест
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Не знам дали е редно, ала съм сигурна, че глупавите неща престават да изглеждат глупави, когато са дело на дръзки, но разумни хора.
Джейн Остин
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно".
"Тайната Доктрина", Елена Блаватска
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |