 9
|
 Споделяне
|
Добавено |
Защото така както реките не забравят, че целта им е морето, по същия начин и приятелството не забравя, че единствената причина да съществува е да прояви любовта си към ближните.
Паулу Коелю
Има такава любов, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да и се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове любов. Има любов като река - бистра до дъно. любов като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и любов като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е любовта, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави щастлив. Обичай, просто обичай!
Александър Глог
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички изкушения, всички изкупления и всички страдания в живота могат да се измерват със силата и продължителността на съпътствуващите ги безсънни часове. Защото денят не е тяхното истинско царство. Денят е само бял лист хартия, на който всичко се отбелязва и записва, а сметките се плащат нощем, в обширните, мрачни и горещи пространства на безсънието. Там всичко намира решение и същевременно се заличава окончателно и безвъзвратно. Всяко преболедувано страдание там изчезва като подземна река или догаря без следа и без спомен.
Иво Андрич
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.
Джуан Дзъ
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Като камъни се трупаха на сърцето ми думи. Колко много искам, рекох си, да съм като реката, без памет. И как не искам да съм като земята, дето помни всичко.
Мирослав Пенков
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за своето минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Силвия Кацарова
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Времето е течаща река. Щастливи са тези, които се оставят да бъдат увлечени без съпротива от течението. Те се носят през безгрижни дни. И живеят, несъмнено, в настоящия момент.
Кристофър Морли
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена.
Никълъс Спаркс
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма трудност, която Любовта да не преодолее и болест, която да не излекува, няма врата, която да не отключи и река която, да не преплува, няма стена, която да не събори и грях, който да не прости... Колкото и големи да са трудностите и безнадежден да е хоризонтът, колкото и стегнати да са възлите и непоправими да са грешките...
Когато истински обичаш, си най-щастлив и силен на света.
Емет Фокс
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |