Добавено |
- А каква е тайната на истинската любов?
- Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Тя идва от контакта на човек с Бог и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Физическата любов е с прегръщане, с целувка, а идеалната може да бъде отдалеч, от разстояние. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната, а тя - на Божествената.
- Ако не сме приложили човешката любов, как ще приложим Божествената, за която се изискват големи жертви?
- В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бог. Всяка любов, която издига човека, идва от Бог и носи светлина, топлина и свобода. Когато двама души се обичат, те отправят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Престъпление е, че искаме да сложим любовта в окови. Ако обичате някой човек, оставете го свободен! Истинската любов разширява човешката душа. Човек ревнува, защо то не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Радвайте се на любовта и не пресмятайте кой, колко и как обича. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия на света. В по-добрия свят любовта е естествен закон. Тя е силата да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Тя приема, разбира, лекува. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност. Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта е съпътствана от вяра и доверие, тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията. Любовта е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като на духовно същество, възниква духовна любов. Тя е способна да преобрази отрицателното в положително, носи хармония, разбиране и доброта в общуването. Там, където има чиста духовна любов, е невъзможна враждебност, ненавист и гняв. Ако не осъзнаем своята собствена ценност, не можем да обичаме искрено и ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите.
Оура Лов
"Във виното е истината, пътят и животът!" - кредо на религиозния алкохолик.
Венцеслав Константинов
Психологическите тестове показаха неоспоримо, че индивиди с меката форма на гена искрено вярват, че другите хора имат нужда от техните прозрения и че са неспособни да се справят със собствения си живот без тяхна подкрепа. Тази форма на гена присъства сред политици, религиозни фундаменталисти и знаменитости. Този самомнителен комплекс се проявява чрез силна самоувереност придружена от убеждение в личната правота, както и чрез грижливо отгледаното чувство за възмущение спрямо онези, които не желаят да се вслушат в думите им.
Майкъл Крайтън
Творецът създава религия, чийто ревностен Бог е самият той.
Венцеслав Константинов
- Какво ще кажеш за изкуството? - попита тя.
- То е болест.
- А любовта?
- Илюзия.
- А религията?
- Моден заместител на вярата.
- Ти си скептик.
- Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
- Какъв си тогава?
- Да определиш, значи да ограничиш.
Оскар Уайлд
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
Не мога да стана част от такъв свят... Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността - недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.
Киану Рийвс
Когато при някоя религия възниква претенцията да застави цялото човечество да приеме нейната доктрина, тя става тирания.
Рабиндранат Тагор