Добавено |
Не може да не ревнуваш, ако любовта ти е голяма, доверието - малко.
Веселин Георгиев
Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.
Фьодор Достоевски
Може би една жена ревнува само когато обича, но не бива никога да показва това!
Катерина Хапсали
Не знам как се влюбих. Не усетих как почнах да го сънувам и как през пет минути му звънях по телефона, като лудо влюбена тинейджърка, а бях жена. Оставах го да ме разиграва на малкия си пръст. В дните, когато не ми вдигаше телефона, си мислех най-лошото, че съм му станала безинтересна, аз му дадох всичко, което имам. Нямаше какво повече да му предложа. Седнах на пода и заплаках. Осъзнах се след няколко часа и реших, че е време да си взема всичко обратно, най-вече болката и сълзите. Мъжете не обичат толкова силно, колкото ревнуват. Ще го накарам да си плати, било то и в ревност.
Александър Глог
Мъжката ревност е разновидност на чувството за собственост.
Пол Лафарг
Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.
Блага Димитрова
Жената не ревнува набожния мъж.
Венцеслав Константинов
Ревност изпитват... ревниви хора. Несигурни в себе си хора. Привързани към някого. Към нещо, което... те не притежават така или иначе. Ревност е... да се страхуваш да изгубиш любов. Ревността е... страх.
Захари Карабашлиев
Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея.
Франсоа дьо Ларошфуко
Лицето му бе все тъй мъжествено, както преди дванадесет години. Под кафявата му риза се очертаваха твърдите и стегнати мускули, които някога караха тялото и да отмалява. И дори погледът му не се беше променил. Това беше поглед, който продължаваше да я изпълва с ревност и любов.
Димитър Димов