Рой Якобсен - Цитати

В тази категория има 63 цитата, подредени в 7 страници.

Очите ни ставаха все по-сини и по-сини всеки ден от това лято, най-безкрайното лято в живота ми.
Рой Якобсен

Юн не вярваше в Бог. Не защото беше материалист, а защото Господ е непредсказуем.
Рой Якобсен

...дори тези, които ми съчувстват, могат лесно да излязат извън контрол понякога, внезапно уморени от състраданието си...
Рой Якобсен

Тази дейност се стори на Линда весела, тя дори се засмя от смях, което е като сбъднато желание, не знам дали беше нейно или мое.
Рой Якобсен

Тя взе вестника от него, прочете го и го погледна с онова победоносно изражение на лицето си, което той помнеше добре от времето, когато беше толкова хубава, че почти всичко можеше да й се прости.
Рой Якобсен

...мирише на тор и водорасли, вятърът духа в лицето И така продължава този живот, просто живот, без сътресения, безкраен тънък конец, провлачен през изпрано платно, извезан с шарка от навици и скука, животът, който искаше да живее и живееше винаги.
Рой Якобсен

Лятото е толкова странно време, мистериозно по-чисто от зимата.
Рой Якобсен

...защо човек не осъзнава каква руина е, докато процесът на унищожение продължава, защо човек се смята за жив дори почти след смъртта...
Рой Якобсен

...има страх в света, който като отрова може да направи човек жив мъртвец, жив призрак.
Рой Якобсен

Мама влезе в стаята със сълзи на очи и прошепна нещо в смисъл, че според тях е странно да празнуваш Коледа сам, нали? Нямах какво да отговоря на това, всъщност никога не сме били особено много.
Рой Якобсен