Добавено |
Самотата е сън без пробуда.
Венцеслав Константинов
СРЕЩА
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
Пейо Яворов
Животът не е сън, но сънят е живот - за развихрените желания.
Венцеслав Константинов
Това е сън в съня, това е шепот в дъжда, това е нежният допир на моята ръка.
Франсис Скот Фицджералд
Понякога, след края на една любов, човек започва да среща човека, когото е обичал, не в спомените, а в сънищата си.
Силвия Кристъл
Най-истинският ни живот е когато сме будни в нашите сънища.
Хенри Дейвид Торо
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов
Има нощи, когато сънят е същински лукс. Да заспиш, за да се събудиш и отърсиш от лошия сън. Ще ти се това никога да не се е случвало. Ще ти се да натиснеш командата Delete и животът да започне отначало. Защото, когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.
Фредерик Бегбеде
Луната без любов е колело,
закичено с карфица за небето.
Заспиваш сам в голямото легло
(удобно е леглото общо взето).
На тебе за какво ти е луна?
Тя трябва през нощта да се показва
на някоя обичаща жена,
докато вдишваш нежната и пазва.
Заспивай. Лека нощ. Луната вън
за теб е само пъзел от декора.
Сънуваш, че си влюбен?
Чуден сън!
(Сънуват го ужасно много хора).
Добромир Банев
Позвъни, обади се, любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...
Дамян Дамянов