Добавено |
Аз не разбих сърцето ти - ти си го разби и с това разби и моето.
Емили Бронте
Не можеш да изчезнеш, щом си там,
където е сърцето ти, нали?
И просто няма начин да си сам,
защото, знаеш ли, светът си ти...
И знаеш ли, че прагът на душата ти
е именно пределът на мечтите?
Протегнеш ли ръка, за да ги хванеш,
ти вече си Вселената. Опитай се.
Мира Дойчинова
И в душевния, както във физическия живот има вдишване и издишване: душата има нужда да поема чувствата на друга душа и да ги усвоява, за да ги върне обогатени. Без това прекрасно човешко явление няма живот за сърцето, то остава без въздух, страда и залинява.
Оноре дьо Балзак
Лесно е да мразим, трудно е да обичаме. Всичко добро е трудно за постигане. Много по-лесно е да се получи нещо лошо. Това обяснява много неща. По-лесно е да се изпраща отрицателна енергия. Тя е по-лесна да се оправдае. Любовта, прошката и щедростта изискват много сърце, голям ум и много усилия.
Конфуций
Някога срещал ли си жена, която те вдъхновява да обичаш? Докато всяко твое сетиво е изпълнено с нея? Вдишваш я. Усещаш я. Виждаш нероденото си дете в очите и, и знаеш, че сърцето ти най-сетне е намерило дом. Животът ти започва с нея, и без нея, със сигурност ще приключи.
Дон Жуан
Каквото и да изпитвам, няма да позволя да си проличи. Ако трябва да плача - ще плача вътрешно. Ако трябва да кървя - ще си правя синини. Ако сърцето ми полудее няма да спомена и думица на никоя жива душа на света. Не помага на никого. Само прави живота на всички по-лош.
Джонатан Сафран Фоер
Тялото може и да е от смесена порода. А сърцето само от една – любов!
Едуард Асадов
Разумът никога не плаче - не е негова работа, а сърцето никога не разсъждава - то не ни е дадено затова...
Жорж Санд
Липсва ми
Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.
Мира Дойчинова
С течение на времето, ще научиш тънката разлика
между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа
и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност.
Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор...,
нито подаръците са обещания...
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите,
толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре,
за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа
собствената си градина и украсява душата си,
вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си
с високо вдигната глава и гледайки напред,
ще се научиш да строиш "днес" всичките си пътища,
защото "утре" може да бъде твърде несигурно
и бъдещето има навика да пропада в бездна...
Хорхе Луис Борхес