Добавено |
Цитати за съжалението
В тази категория има 1391 цитата, подредени в 140 страници.
Спокойствието в един момент на ярост спестява сто дни в съжаление.
Лао Дзъ
На човечеството са му нужни 30+ години, за да се събуди, след като красивата илюзия го повежда в посока заслепена с блясъка на лъжите. За съжаление 30+ години е вече късно, тъй като тази илюзия вече е начетрала нова, по-заслепяваща посока, водеща към по-блестяща пропаст.
Инав
Съжалявам, но твърде отдавна сама се грижа за себе си, може и да не ти харесва, но така се справям с живота...
Кари Брадшоу
Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.
Сократ
Много от съкровищата на живота остават скрити за нас просто защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми. Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм.
Анди Андрюс
Но тъй като цял живот съм съжалявала за неща, които така и не съм направила, не виждам нищо лошо в това, поне веднъж, да направя нещо... за което да съжалявам.
Елиф Шафак
Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни - защото, запомни:
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Стефан Цанев
Не съжалявам за нищо. Не бих живяла живота си по начина, по който го направих, ако се притеснявах какво ще кажат хората.
Ингрид Бергман
Някои хора бъркат съжалението със състрадание и подаянието с милосърдие.
Силвия Кристъл
Детството ми не е нито изгубен рай, нито семейна травма. По-скоро си го представям като продължителен период на покорство. Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.
Носталгия по детството изпитват хората, които съжаляват за времето, когато са се грижили за тях.
В крайна сметка полицейският участък е като детска градина: събличат ви, дават ви да ядете, наглеждат ви, не ви пускат навън.
Фредерик Бегбеде