 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Цитати за съжалението
В тази категория има 1391 цитата, подредени в 140 страници.
Бог постави добро и красиво сърце в гърдите ти, но за съжаление забрави да му даде нагръдник.
Йон Калман Стефансон
Струва ми се, че най-добрият начин да се насладите на момента е да не скърбите за миналото. Съжалението те дърпа надолу, връщайки те обратно в миналото, докато трябва да продължиш напред.
Ричард Брансън
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Не, войната няма да бъде спряна. Но е утеха в разгара на война да прочетеш толкова добра антивоенна книга и да си напомниш, че това, че непрекъснато се случва нещо, не означава, че можем да спрем да съжаляваме за това. Кланетата са лоши, смъртта на невинни е лоша, омразата е лоша и има нещо прочистващо в това да чуеш това казано толкова чисто.
Джордж Сондърс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Радостта и щастието са деца на любовта, но самата любов като сила е търпение и съжаление.
Михаил Пришвин
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...и съжалението и насилието могат еднакво да са продукти на разпадането на любовта.
Михаил Пришвин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Но той прекара твърде много години самотен и в съжаление, че миналото не може да бъде променено.
Джесика Брокмол
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
За съжаление, фактът, че някой процес е неприемлив от гледна точка на морала или политически нежелан, не означава, че е невъзможен.
Ричард Докинс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Даже когато ми е адски сложно, аз не съжалявам за собственият си избор.
Джей Лин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки навик води до множество резултати във времето. За съжаление тези резултати често са неправилно подредени. С нашите лоши навици, непосредственият резултат обикновено се чувства добре, но крайният резултат се чувства зле. При добрите навици е обратното: непосредственият резултат е неприятен, но крайният резултат се чувства добре.
Джеймс Клиър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Въпреки треперещите ми рамене, Лу ме държеше здраво. Сълзите се стичаха по бузите й. Притиснах я към себе си, дъхът й беше треперещ - всяко вдишване беше болезнено, парещо - докато зарових лице в извивката на врата й. Като най-накрая, най-накрая позволих на мъката да победи. Да ме изяде. В огромни, надигащи се ридания, то избухна - порой от болка и горчивина, от срам и съжаление - и аз се задавих от него, безпомощен да спра гнева му. Безпомощен да направи нещо друго, освен да се вкопчи в Лу. Моят приятел. Моят подслон. Моят дом.
Шелби Махурин
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |