Добавено |
Музиката прониква в душата ми, като лунен лъч, попаднал на тъмният гладък океан.
Шан Са
През зимата на земята паднаха големи снежинки, развяващи се във въздуха като хиляди срички, написани с бяло мастило върху черна хартия.
Шан Са
Живота е подобен на бавно течаща река. Всичко в нея е непостоянно, всичко тече, всичко се променя, всичко изчезва.
Шан Са
Водена от някаква яростна сила, аз искам да стигна по пътя на страданието до самия край.
Шан Са
Какво удоволствие е да държите писалка в ръцете си! Думите са толкова красиви и живи. Липсват ми книгите. Копнея за вълнуващото удоволствие, което стиховете дават на душата ми.
Шан Са
Животът е вечен, раздялата е мимолетна. Съдбата е бурна река, отдай се на волята й и ще се съединиш с Океанът.
Шан Са