 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Понякога слънцето залязва по-рано. Дните не са вечни. Но аз ще се сражавам до края. Обещавам ти го.
Мари Лу
Тя беше слънцето, а той беше земята, събуждаща се от размразяване.
С. Джей-Джоунс
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Домът е с топли легла и кухня с храна... и така, че слънцето грее. И за някой да се погрижи за теб.
Стела Гемел
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Така се излекувах. Или не. Една вечер я заведох до реката. Отбихме се от магистралата и бавно се качихме нагоре по чакъления път към сърцето на каньона. Стените се затваряха над нас, високото синьо на небето по-дълбоко, дълбоко и тъмно като река е дълбока. Най-високата скала на ръба беше огнена ивица, задържаща последното дълго слънце. Старото дефиле беше съд и се изпълваше със сянка, бавно и с вятър.
Питър Хелър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Виждах ги най-ясно в най-топлите дни, дни, когато слънцето грееше високо в небето, оцветявайки всичко в богато злато и кехлибар, докато дългите сенки играеха лениви игри на криеница сред дърветата и папратите. дивите цветя, които украсяваха брега на реката, моите приказни приятели ставаха все по-изобилни с течение на лятото, умножавайки се на брой и укрепвайки цвета си, бледожълтото и зеленото се превръщаха в лилави и розови.
Хейзъл Гейнър
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Вятъра носи мисли, слънцето изсушава душата, светлината изчезва.
Клайв Баркър
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Една неделна сутрин изгря топлото слънце и - поп! - от яйцето излезе мъничка и много гладна гъсеница.
Ерик Карл
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Душата е като кристал в слънчевата светлина, над който е хвърлена дебела черна кърпа, така че колкото и ярко да е греело слънцето, кристалът никога не може да го отрази.
Тереза Авилска
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Където и да сте, вие сте едно с облаците и едно със слънцето и звездите, които виждате. Ти си едно с всичко. Това е по-вярно, отколкото мога да кажа, и по-вярно, отколкото можете да чуете.
Шунрю Сузуки
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Над езерото Ямдрог се надигнаха изпарения, които се омесиха в пухкаво валмо и закриха водата. Мъглата се сгъсти, залюля се като женски дъх, издигна се нагоре, разпростря се плавно и покри кървавото слънце. Зашава безмълвно по повърхността на езерото, отдели се от нея и бавно се разтече към полите на планината.
Ма Дзиен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |