 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Обръщай се винаги с лице към Слънцето, така сянката винаги остава зад теб.
Тайландска поговорка
Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности. Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание - няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса.
Паулу Коелю
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект?
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Поклон на теб, природо, създание необятно, на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно...
Иван Вазов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!
Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута...
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!
Омраза и любов. Страстта. Гневът...
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!
Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.
Добромир Банев
|
22
|
Споделяне
|
Добавено |
Не ме питайте как изглеждаше майка ми? Може ли човек да опише слънцето. От мама се излъчваше топлина, сила и радост. Помня това усещане повече от чертите и. До нея се смеех и никога нищо лошо не можеше да ми се случи.
Ерик-Еманюел Шмит
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Зарониш ли сълзи, че си изгубил слънцето, изгубваш и звездите.
Рабиндранат Тагор
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
От звездите, от Слънцето, от плодовете иде Божията Любов.
Петър Дънов
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато сърцето стане чисто като кристал, умът - светъл като слънцето, душата - обширна като вселената, а духът мощен като бог и едно с него, тогава сте приключили своето търсене!
Оура Лов
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |