 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Животът е във всеки случай врата, път, пътека към рая - и защо да не живееш за забавление, наслада и любов или за момиче край камината, защо да не си преследваш желанията и смеха...
Джак Керуак
- Какво искаш да ме попиташ, а не смееш? Отдавна в тебе напира един въпрос. Прошепни ми го в ухото.
- Защо се грижиш за мене? Остави ме да си боледувам!
- Не разбираш ли защо? Той заравя устни в косите и.
- От благодарност?
- Не бих те обидил с благодарност.
- А за какво?
- Мое малко, глупаво момиче!
- Аз съм по-стара от тебе.
- Ти още не си пораснала. Не си пораснала, защото си живяла без любов. Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!
Блага Димитрова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако можете да се смеете на нещо, можете и да живеете с него.
Ерма Бомбек
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.
Венцеслав Константинов
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Мислите ми стигат не по-далеч от утрешния ден. Ще дойде есен, после зима, след това лято и пак есен, а ние ще се смеем и винаги ще бъдем заедно. Тя се притисна до мен.
- Не ме напускай! Не мога да живея сама. Не съм способна на героизъм. И нямам героичен характер.
Ерих Мария Ремарк
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Много е важно с какви чувства замръкваш в сърцето си, чедо. С какво в душата си посрещаш залеза. Заспиш ли с отровени думи, знай, че те тежат повече и от най-тежкият юрган. А аз искам да ти е леко и светло на душата, детето ми. Пази я такава, каквато е - червенокоса, волна, смееща се... Вятърничава понякога. Но съхранена. С такава душа се прибирай у дома.
Галя Кутулева
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Колиба, в която се смеят, е по-добра от дворец, в който плачат.
Китайска поговорка
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Смехът се изтръгва от трагедията именно когато най-много имате нужда от него, и ви възнаграждава за вашата смелост.
Ерма Бомбек
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Опитай да се научиш да вдишваш дълбоко, истински да усещаш вкуса на храната, докато се храниш и, когато спиш, наистина да спиш. Опитай толкова силно, колкото ти е възможно да бъдеш жив с цялото си същество и, когато се смееш, смей се с цяло гърло. И когато се ядосаш, бесней на воля. Опитай да бъдеш жив. Достатъчно скоро ще си мъртъв.
Ърнест Хемингуей
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |