Добавено |
- И знаете ли защо хората са вечно сами? - продължи той. - Защото никога не се откриват напълно един пред друг и не че не могат, а не смеят. Да, не смеят. В душата на всеки човек има едно потайно кътче, което той никога никому не поверява. И когато един казва на друг - аз съм искрен, аз ти разкрих цялото си сърце и ум - все пак и двамата знаят, че "потайното кътче" не влиза в сметката, а тъкмо то е същинският човек.
Георги Райчев
- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.
"Тютюн", Димитър Димов
Сцената внушаваше ужас, какъвто е редно да изпитва всеки при вида на чужди грях и срам, стига обществото да не е паднало дотам, че вместо да го побиват тръпки, да го избива на смях.
Натаниел Хоторн
Красотата - това не са дългите коси, красивите крака, загорялата кожа или идеалните зъби. Красотата - това е лицето, което е плакало, а сега се усмихва, красотата - това е белега на коляното, останал от падане в детството, красотата е в тъмните кръгове под очите, когато любовта не ти позволява да заспиш, красотата - това е изражението на лицето, когато будилникът звъни, тя е размазаният грим, който се стича по лицето ти след душа, това е смеха, когато се шегуваш и ти си единствения, който е разбрал шегата. Красотата е в погледа ти, когато виждаш Него, когато плачеш над страховете си, красотата - това са бръчките, които идват с годините. Красотата - това е начина, по който общуваме с вътрешното си Аз, и начина, по който го проявяваме навън. Красотата - това са знаците в живота, всички удари и грижи, които поемаме. Красотата - това е да си позволиш да живееш, да бъдеш истински жив!
Ема Уотсън
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края...
Мариу ди Андради
Тя ме целува и се смее, а аз се чувствам непобедим. Може би и тя се чувства така.
Вероника Рот
Ако човек не може да изплаче сърцето си, той не може и да се смее от сърце.
Голда Меир
И мъжете, и жените имаме нещо общо: нощем в сънищата си прегрешаваме с онези, за които през деня не смеем и да помислим.
Орхан Памук
Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива, заради нещо толкова временно, колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си.
Йордан Йовков