 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Киното удовлетворява вечната потребност за колективно безсъзнателно - потребността на хората към общи спомени.
Мартин Скорсезе
Ако си направил на някого услуга, не споменавай за нея нито на врага, нито на приятеля.
Фердоуси
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Човешкото познание е безгранично, нашата памет е тъмно царство, в което никой не трябва да влиза, хранилище на спомени за убийства, прелюбодеяние, кръвосмешение, кражба, измами и Бог знае какво още.
Жаклин Харпман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Колкото и да се борех да сдържа гнева си, да продължа да мразя баща си, дърпането на хубавите спомени в крайна сметка намери път към сърцето ми. Никой не е изцяло добър или изцяло лош. Реалността, че баща ми завинаги ще бъде част от мен, беше неизбежна. Голяма част от сключването на мир със себе си беше да преоткрия доброто в него и да го твърдя като мое наследство. Актът на прощаване не беше като натискане на превключвател - простено... непростено... простено... непростено... простено.
Махтоб Махмуди
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Двадесет години са достатъчни спомените да бъдат изкривени, превърнати в нещо друго.
Мишел Адамс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Има такъв начин да притъпиш болката: да скриете тежките спомени под слой от нови.
Карол Рифка Брънт
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
...възможно е призраците да са само последните спомени на отишлите си.
Кайли Фицпатрик
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би не можете да върнете часовника назад, но можете да преживеете отново събитията, спомените от които стоплят душата ви.
Крис Муни
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички ще умрем. Но няма да умрем заедно. Нещо ще остане зад нас като следа от светлина, която да предаде на следващите поколения всичко велико в работата и въображението. И нещо повече от разпадащи се дворци и осакатени статуи, това, което блести вечно в спомените на хората, са усилията на ума да се издигне над ежедневието чрез смях, ужас, метафизична мисъл, красотата на словото и блясъка на идеите.
Жан д'Ормесон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Но тук, в Прует, Мариголд беше открила нов вид умора. През нощта крайниците й бяха отпуснати и щастливи, изтръпващи от спомен за слънцето. И когато главата й се удари във възглавницата на леглото на лодката, сънят стана сладък и неустоим като купа сладолед от мента.
Лейла Хаулънд
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |