 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Чувството стана модерно и емоцията се превърна в театър, в който хората бяха играчи, които вече не знаеха кои са извън сцената.
Ричард Фланаган
В театърът главни са хората: и тези, които са на сцената, и тези, които са в залата.
Нора Робъртс
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Ти имаш само един живот, Луна. Един удар в това нещо, наречено щастие. Защо да се лишавате от неща, които искате, само защото не са ви дадени по начина, по който сте се надявали да дойдат? Животът е като книга, дълга верига от сцени, преплетени от обстоятелствата и съдбата. Никога не знаеш колко дебела или тънка е книгата ти, така че по-добре извлечете максимума от всяка сцена, наслаждавайте се на всяка глава.
Л. Дж. Шен
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко от това, което хората казват, е истинско и колко е учтивост? Някой наистина ли живее живота си или всички четем редове от гигантски сценарий, написан от други хора?
Хелън Хоан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Ролите са като сценарии, дадени за пиеса. Те предписват какви чувства можете или не можете да изпитвате. След като играх ролята си на герой години наред, вече не знаех кой съм.
Джон Брадшоу
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Страхотен трик, който научих, работейки като сценарист в продължение на много години, начинът, по който работят сценаристите, е, че те разбиват проекта на структура от три действия: Действие 1, Действие 2, Действие 3. Мисля, че това е чудесен начин да разбиете за всеки проект, независимо дали е нов бизнес или нещо друго.
Стивън Пресфийлд
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Изведнъж изглеждаше, че е имало около милион пъти, когато той е трябвало да я целуне, дори без полза от сценарий, дори без каквато и да било посока.
Дженифър Смит
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не знаеше какво е да изглеждаш, да желаеш и да искаш, винаги на две крачки зад човека, винаги на ръба на живота му. Какво беше да стоиш до някого и да знаеш, че не се регистрираш при него, не по някакъв смислен начин. Че си мислил за някого хиляди пъти повече, отколкото той някога е мислил за теб. Да знаеш, че си само лице в сцените с тълпата, докато те бяха в центъра на сцената.
Морган Матсън
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Те не знаят кой самолет идва. Тя не можеше да им каже кой ще издържи срещата в сградата на летището, тези гласове, които се разпространяват безкрайно и хиляда очи, които ще видят сцена, която не им принадлежи, ситуация, в която трябва да стоите, прегръщате, махвате, избършете сълзите, преглътнете разтуптяното сърце и никога не сядайте и не лягайте, заровете главата си в нещо, защото това е летище, хората плюят на пода, не можете да седите и да лежите там, лошо е да плачете, какво биха били всички тези хората мислят и всеки от тях би помислил по нещо и всеки ще има своя собствена история за тази сцена; когато хората в часовете на най-голяма слабост и уязвимост сред тъжна радост се окажат пред очите на други хора и във въображението на други хора, тогава те са застрашени да се разлеят като вода и да изтекат от собствената си съдба в това, което въображението на непознати си въобразяваха.
Миленко Йергович
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |