 8
|
 Споделяне
|
Добавено |
Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Колко струва една усмивка, която в сърцето остава?
Колко струва едно палто, което да те пази от студа?
Колко струва една мечта, която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила, с които да виждаш реално?
Колко струва едно лице, което да ти пасва идеално?
Колко струват едни обувки, с които от себе си да избягаш?
Колко струва едно сърце?
Зависи... Ти колко даваш?!
Александър Христов
Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му.
Фредерик Вилхелм Ницше
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Този, който притежава съвършена Добродетел, огън не го гори, вода не го дави. Нито горещината, нито студът му вредят, дивите животни не го нараняват. Не че е недосегаем, просто умее да прави разлика между мястото, където може да почива спокойно, и мястото, където ще бъде в опасност. Бдителен в благополучие и несполука, предпазлив при настъплението и оттеглянето, нищо не може да го нарани.
Чуан Дзъ
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
- Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея.
Блага Димитрова
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Който е здрав телесно, може да изтърпи и пек, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и радост, и печал и всички станали чувства.
Епиктет
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
34
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. За каквото мислите, с това се свързвате.
Петър Дънов
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
В най-лошия случай ако човек не успее, ще се провали, но ще се провали, докато се стремял към нещо голямо, така че мястото му никога няма да е сред тези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.
Теодор Рузвелт
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Не стигат думите - да те обичам.
Не стигат. Затова сега мълча.
Студено е. На късен влак приличам.
На късен влак със дерайлирала душа.
Селвер
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща - казваше Соня. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |