Добавено |
Нищото е сянката на Бога.
Николас Гомес-Давила
Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
Венцеслав Константинов
Много боли...
Много боли, когато усетиш, че там си излишен, където преди, си бил ти очакван, си бил и обичан, пред теб са се клели в обич дори... Много боли, когато си тръгне от теб без причина тя - любовта... Когато останеш, самотен и тъжен, с бутилка ракия и чаша в ръка... Много боли, когато се вгледаш, във сенките тъмни под твоите очи... Които животът - този палав художник, без да пита, без жал, изведнъж сътвори... Много боли, когато загубиш, надежда, че нявга ще бъдеш щастлив... Недей се отчайва, недей се предава, просто привиквай с болката ти...
Добромир Радев
Да се изобразява единствено хубавото, светлото, радостното в човешката природа, означава да се скрива истината. Не може да се изобрази светлината без сенки.
Иван Гончаров
Казваш, че обичаш дъжда, но отваряш чадър когато завали.
Казваш, че обичаш слънцето, но се криеш на сянка когато изгрее.
Казваш, че обичаш вятъра, но затваряш прозорците когато духа.
Именно затова ме е страх когато казваш, че също ме обичаш...
Уилям Шекспир
Пътят до тебе
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Блага Димитрова
- Защо не си намери едно кротко момиче да бъде сянка на твоята сянка?
- Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
"Лавина", Блага Димитрова
Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.
Петър Дънов