 14
|
 Споделяне
|
Добавено |
Погледнах я и видях една мистериозна и сериозна жена, каквато още навремето се криеше зад невинното младо момиче. Именно това, ме бе привлякло в нея. Но съзрях още тъга и отчужденост. Комбинацията от двете я направи още по-желана за разбитото ми сърце.
Никълъс Спаркс
Светлата тъга е по-красива от тъмната радост.
Венцеслав Константинов
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата, която носим вечер в себе си...
Понякога боли от нея...
Не оставай, Тъга!... Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта.
Бианка Габровска
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъжно е, когато за момичетата не е важно нищо друго, освен да бъдат красиви...
Кери Ръсел
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Ведростта избликва отвъд радостта и тъгата.
Венцеслав Константинов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата променя света и дава път на щастливия живот. Загубата не трябва да се отрича, нито да се избягва. Много хора изразходват огромно количество енергия, за да потискат тъгата си. В действителност това, което ни прави зрели хора, са не постиженията, а нещата, които сме превъзмогнали. Трябва да умеем да приемаме падението, но да не оставаме паднали.
Хорхе Букай
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |