 15
|
 Споделяне
|
Добавено |
Страхливия - ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилния - ще плаче от тъга, а Истинския - сам ще те намери...
Евтим Евтимов
Странно е всичко свързано с него. Плачех, когато идваше и когато си тръгваше. Един път от щастие, един път от тъга. Никога не се задържаше при мен повече от една нощ. Майка ми на времето казваше:
- Не позволявай на никой мъж да застане между теб и щастието ти. Не ми каза какво да правя, ако този мъж е моето щастие. Баща ми каза един път в тинейджърските ми години, след раздяла с гаджето ми:
- Дъще, ако не получиш любов, не давай своята, защото никой няма да ти я върне.
Александър Глог
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Щастливата жена
Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая и звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите и тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Мира Дойчинова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутоленият копнеж по нещо загубено или непостигнато?
Димитър Талев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъжно е, когато хората които си обичал най-много се превърнат в горчив спомен.
Кийра Форсайт
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво извило клоните си в небето, а тъгата е като корените забили се в недрата на земята. И двете са необходими - колкото отива на високо, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота.
Ошо
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието, шум за да се насладиш на тишината, и отсъствие за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
"Имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж. "Който трупа знание, трупа тъга", спомних си след това.
Мария Василева
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата е достатъчна сама по себе си, но за да бъде получено истинско удоволствие от нея, тя трябва да бъде споделена с другите.
Марк Твен
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |