 7
|
 Споделяне
|
Добавено |
Вечер
Във бездна скри си слънцето ликът
и зад прегради облаци остана.
Те - планини връз планини - растат,
огромни, тъмни, на тълпи събрани.
Но още късче от небето се синей:
и там Вечерницата ярко грей...
Пърси Биш Шели
Тромпетистът се втренчи в него; съзря пред себе си лудия, който не само разбираше музиката му, но и искаше да я разбере още по-дълбоко, да открие много повече неща, отколкото бяха вложени в нея, и двамата започнаха да се надпреварват; от тромпета вече излиташе какво ли не, само не и музикални фрази, по-скоро стонове, и още стонове - "бау", после надолу към ниското "биип" и рязко нагоре "ииииии", сгромолясване до най-ниския стържещ звук и отново полет нагоре, докато писъкът му изпълни целия свят. Опита всичко - нагоре, надолу, косо встрани, от горе до долу, хоризонтално, трийсет градуса, четирийсет градуса, додето на финала се строполи назад в нечии ръце и отказа да свири по-нататък, а тълпата се блъскаше и крещеше: "Страшен! Страхотен! Царски го изкара!"
Джак Керуак
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |