Добавено |
Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!"
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнината слепият е по-добър водач - той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.
Хайнрих Хайне
Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
Николас Гомес-Давила
Всеки, който има очи, може да види как блести тъмнината. Който има сърце, може да чуе как стене тишината. Който има душа, ще потръпне от допира със самотата.
"Сърца от пепел", Силвия Кристъл
Не затваряй очи пред тъмните петна в биографията на жената - може да опетниш и собствената си биография.
Веселин Георгиев
В думите "бог" и "религия" виждам тъмнина, мрак, вериги и камшик.
Висарион Белински
Трябва да тачим, повтарям, тъмните дълбини на чуждата душа, трябва да надзъртаме в тях, дори и нищо да няма там, дори да има само гнусотии - все едно: надзъртай и тачи, надзъртай и не плюй...
Венедикт Ерофеев
Много боли...
Много боли, когато усетиш, че там си излишен, където преди, си бил ти очакван, си бил и обичан, пред теб са се клели в обич дори... Много боли, когато си тръгне от теб без причина тя - любовта... Когато останеш, самотен и тъжен, с бутилка ракия и чаша в ръка... Много боли, когато се вгледаш, във сенките тъмни под твоите очи... Които животът - този палав художник, без да пита, без жал, изведнъж сътвори... Много боли, когато загубиш, надежда, че нявга ще бъдеш щастлив... Недей се отчайва, недей се предава, просто привиквай с болката ти...
Добромир Радев
Звънни ми. Няма да е вече късно. Звънни и нещо мило ми кажи. Кажи ми нещо гневно или мръсно, ако в душата още ти тежи. Инатът да мълчиш убива бавно. Защо се мъчиш в тъмното сама... Обичаме се толкова отдавна. Звънни ми. Аз те чакам у дома. Недей с гнева да се тревожиш нямо. Нощта напредва. Хладните стени така са свикнали да бъдем двама... И те тъгуват. Просто ми звънни.
Добромир Банев