 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
СРЕЩА
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
Пейо Яворов
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Още в университета професорът му беше казал, че неговият интелект е твърд като елмаз. Тогава това го поласка. Сега той се замисли над природата на елмазите. Въпреки блясъка, остротата и способността да режат стъкло, те сияят само с отразена светлина. А в тъмнина не струват нищо.
Маргарет Атууд
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато се обича със истинска любов...
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва.
След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука...
Васка Мадарова
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Знаех какво означава "да изглеждаш представително". Не можеше и дума да става да навлека джинси и тениска. Вместо това избрах сиви панталони и колосана бяла риза с копчета отпред. Отгоре облякох тъмносива жилетка, която пристегнах в кръста с черен колан. Малък златен кръст, който винаги висеше на врата ми, бе единственото украшение, което си позволих. Всички бяха облечени като мен, делово, с обикновени дрехи с непривличащи вниманието цветове.
Ришел Мийд
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Без страх и без тъмнина! С Любов и светлина!
Петър Дънов
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
В тъмни времена е трудно да останеш в сянка.
Генадий Малкин
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-сетне влюбен истински да зърна! - прошепнал славеят и станало му мило. Как в щастие аз горестта му да превърна? - и за младежа сърчицето му се свило. Нали за него дивни песни все редя, за любовта му пея даже на звездите, и колко е посърнал от скръбта, а колко прелестни са му очите! Руменината няма я и толкова е блед. И всичко - заради една червена роза... Косите - с цвят на тъмния гранат, а веждите му свити са в тревога. Как мъката сърцето му руши! Не го познавах аз, но пък за него пеех. Днес болката му тъй ме съкруши, как иска с любовта си да живее!
Оскар Уайлд
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Недей да проклинаш тъмнината, а по-добре запали една свещ.
Китайска поговорка
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |