 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Тимоте дьо Фомбел - Цитати
В тази категория има 66 цитата, подредени в 7 страници.
Дори едно ангелско перо може да избоде око, ако го вземеш по грешен начин.
Тимоте дьо Фомбел
Кой би могъл да предвиди какво ще се случи за времето, необходимо за сваряването на едно яйце?
Тимоте дьо Фомбел
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато живееш в страх, се спъваш на всяка крачка.
Тимоте дьо Фомбел
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато човек живее в страх, той пада стъпка по стъпка. Страхът ни кара да падаме.
Тимоте дьо Фомбел
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя искаше нещо друго. Ръце, които докосват, без да дават нищо.
Тимоте дьо Фомбел
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички скърби са презрителни, непревземаеми, кацнали на височини, които никой не може да достигне. Може би се страхуваме твърде много, че една утеха ще изтрие онова, което е останало от спомените.
Тимоте дьо Фомбел
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Вярвах: има страна в света, където детството живее в безопасност и остава същото, дори когато пораснем. Далечна, забравена земя. Събирах следи от него навсякъде. Рисувах неговите карти в дневниците си, но излизаха откъслечни и неточни, без мащаб и роза на ветровете.
Тимоте дьо Фомбел
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше в самия край на август и в летния въздух по склона на топлите дни миришеше на къпини, гръмотевични бури и нови тетрадки. Оттогава ми е трудно да различа тези три миризми, защото те предизвикват у мен едни и същи усещания: къщите наоколо са празни, а прибраният за зимата часовник внезапно отново бие в кутията.
Тимоте дьо Фомбел
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
За Етел беше точно така, сякаш едно от усуканите букови дървета зад замъка беше почукало на вратата й една сутрин, за да поиска ръката й. Какво би могла да каже тя? Да, тя обичаше тези малки дървета, под които правеше своите леговища, много ги обичаше... но щеше ли да се омъжи за тях?
Тимоте дьо Фомбел
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В детството нощта и времето са съкровища, които нямат брой, които не могат да бъдат разделени на часове и минути. Гледаш този сандък, пълен до ръба, потапяш ръце в него до лактите и още по-дълбоко, затваряш очи и никога, никога не можеш да усетиш дъното му.
Тимоте дьо Фомбел
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |