Добавено |
Музиката е отломък от тишината на Небето.
Венцеслав Константинов
Всяка буква
Много думи крие тишината -
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново...
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само -
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо...
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека...
Много думи греят във душата -
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.
Мира Дойчинова
Тишина. Рано сутрин и късно вечер. Тишина между двама души, които се обичат. Излизане извън рутината. Да изненадаш сам себе си. Чаша ароматен чай, може и вино или пък коняк. И някой, който с тихи стъпки влиза у дома и прошепва "прибрах се". Когато поискам да съм по-добра. Към себе си, към другите, към нещата, които са ми важни. Когато усещам, че съм цялата любов. И очакване. Това е, което ме вдъхновява. Истинските хора и "малките" неща. Любовта - към себе си, към другите, към живота.
Мария Василева
Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието, шум за да се насладиш на тишината, и отсъствие за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк
За да взимаш правилните решения в живота си, трябва да влезеш във връзка с душата си. А за да направиш това, трябва да преживееш самота, от която повечето хора се страхуват, защото в тишината чуваш истината и разбираш решенията.
Дийпак Чопра
Тишината е добра, защото помага за размисъла, за медитацията и за оценяването на значението и величието на всяко нещо. Глухотата обаче съвсем не е желателна. И все пак, именно тя царува днес в нашия свят.
Пако Рабан
Човек не е радостен, когато скача, а когато има мир, едно спокойствие, една тишина.
Петър Дънов
И пак във всичко ще ме преоткриваш: ръцете ми - в прегръщащия вятър, очите ми - в звездите дето падат, гласа ми дрезгав - в тишината мъртва, а любовта ми - в цялото пространство.
Дамян Дамянов
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Никълъс Спаркс