 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Жена на честта
Аз зная, аз зная, че ти си различна,
макар да ти казват - просто жена...
Но, някак си друга така, нетипична!
Та ти си разкошна! Жена на честта!
В очите ти виждам твърдост и смелост,
добре си се скрила зад маска една!
Аз знам, че сърцето ти пътя поело...
Онзи път стръмен, на Жена на честта!
Онзи път труден, коварен и страшен!
Който всички избягват! Път на борба...
Онзи път дълъг... Онзи път прашен,
по който се скитат, жени на честта!
Аз зная, аз зная, че ти си щастлива!
Звук от любов, обвит в тишина...
Аз зная, аз виждам, че ти си красива,
нежна, прекрасна, жена на честта!
Не си като другите! Чу ли? Повярвай!
Мила, но твърда, различна, добра!
Любов на околните все тъй дарявай!
И все тъй бъди си, жена на честта!
Добромир Радев
Камина, книга, тишина... Преди в това виждах само скука и еснафщина. Сега това е мечтата ми за изгубения Рай.
Ерих Мария Ремарк
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
С някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво.
Керана Ангелова
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...
По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи – лунния светлик...
Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...
И още нещо трябва да добавя –
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.
Мира Дойчинова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.
Хорхе Луис Борхес
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако хората говореха само тогава, когато имаха какво да кажат, в света би настъпила угнетяваща тишина.
Емил Кротки
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
След тишината, онова, което е най-близо до изразяването на неизразимото, е Музиката.
Бруно Ройтер
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
Чудомир
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |