Добавено |
Погледът му се зарея над лагера. Слънцето нажежаваше праха, вятърът го вдигаше и завърташе. Вихрушките му напомняха за нея. Извърна очи на изток, към буреносния хоризонт. Но тя бе и част от небето. Вятърът се усили и огъна върховете на кокосовите палми. Но тя бе част от и от вятъра, и от палмите, и от далечните облаци... "Без жена мъжът е просто една нелепа шега." - безпомощно си мислеше Питър Марлоу и сърцето му кървеше под палещото слънце.
"Цар Плъх", Джеймс Клавел