Citat.bg » Цветовете

Цитати за цветовете

В тази категория има 235 цитата, подредени в 24 страници.

Слепият не съди за цветовете.
Латинска поговорка

Добавено

Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови трапчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах, че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън.
Фредерик Бегбеде

Добавено

Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията - нейни плодове.
Клод Адриан Хелвеций

Добавено

Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.
Маркъс Зюсак

Добавено

Понякога думите не са достатъчни.
Тогава ни помагат цветовете.
И формите.
И нотите.
И чувствата.
Алесандро Барико

Добавено

НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева

Добавено

Дружбата, също както любовта, е роза с разкошни цветове, упоителен аромат, но и бодливи шипове.
Висарион Белински

Добавено

Притча за Тъгата и Яростта

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…

Имало някога… едно чудно езеро.

В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.

Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.

Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…

Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…

И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.

На брега установила, че дрехите й ги няма.

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.

Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.

Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай

Добавено

Писмо до Ботев
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
В дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!
Яна Кременска

Добавено

Шарден казва, че художникът си служи с цветовете, но рисува с чувствата си.
Пиер Асулин

Добавено

Вижте още

Цитати за любовта Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за личността Цитати за настроение Цитати за приятелството
Цитати за хората Цитати за свободата Цитати за изкуството Цитати за сърцето Цитати за обичта