Цитати за цветовете

Най-хубавите приказки са тъжни -
голямата любов на тях прилича -
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най - истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) -
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла -
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва -
цялата.
Голямата любов - тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо -
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Добромир Банев

15

Споделяне

Добавено преди 8 години

Знаех какво означава "да изглеждаш представително". Не можеше и дума да става да навлека джинси и тениска. Вместо това избрах сиви панталони и колосана бяла риза с копчета отпред. Отгоре облякох тъмносива жилетка, която пристегнах в кръста с черен колан. Малък златен кръст, който винаги висеше на врата ми, бе единственото украшение, което си позволих. Всички бяха облечени като мен, делово, с обикновени дрехи с непривличащи вниманието цветове.
Ришел Мийд

6

Споделяне

Добавено преди 8 години

Багрите на гората са по-богати от цветовете в човешките очи.
Венцеслав Константинов

9

Споделяне

Добавено преди 8 години

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад

16

Споделяне

Добавено преди 8 години

Хората никога не са доволни от настоящето и имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.
Александър Пушкин

6

Споделяне

Добавено преди 8 години