Добавено |
Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.
Хорхе Луис Борхес
И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ще трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и на прохладните ветрове, не е пропилян.
Никълъс Спаркс
Ако ясно можем да видим магията на едно цвете, целият ни живот ще се промени.
Източна поговорка
- Искаш ли да ти кажа, какво е различен мъж? Този, който се осмели да ме има, не искам да ми подарява глупави цветя, а дракон. Не искам да ми купува шоколади, а просто да ме заведе точно в края на Вселената. Искам мъжът да направи невъзможното за мен. Така, ще разбера, че е различен. Цветя може да купи всеки идиот, но да те накара да се чувстваш щастлива на ръба на Вселената, това го може само истинският мъж.
Александър Глог
През есента събирам всички мои грижи и ги заравям в градината си. Когато пролетта отново дойде, тогава в градина израстват красиви цветя.
Джубран Халил Джубран
Толкова ножове са ми забивали, че когато ми подадат цвете, не мога да разбера какво е. Отнема ми време.
Чарлз Буковски
Не бързай, не бери грижи. Тук си само гост за миг. Затова спри и помириши цветята.
Уолтър Хейгън
За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да и се възхищава. Поне аз така виждам нещата. Цветето се нуждае от слънце...
Фредерик Бегбеде
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.
Емили Бронте