 14
|
 Споделяне
|
Добавено |
Да обикнеш предмет не е грешка, а преживяване. Да обикнеш животинче не е болест, а привързаност. Да обичаш цвете не е изолираност, а естетика. Да харесваш себе си не е егоизъм, а самочувствие. Да обичаш някого – това е любов... А да обичаш всичко – това е щастие!
Манол Манолов
Липсва ми
Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.
Мира Дойчинова
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
С течение на времето, ще научиш тънката разлика
между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа
и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност.
Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор...,
нито подаръците са обещания...
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите,
толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре,
за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа
собствената си градина и украсява душата си,
вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си
с високо вдигната глава и гледайки напред,
ще се научиш да строиш "днес" всичките си пътища,
защото "утре" може да бъде твърде несигурно
и бъдещето има навика да пропада в бездна...
Хорхе Луис Борхес
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма нищо по-добро от един приятел, освен ако не е приятел с шоколад в едната ръка и цвете в другата.
Линда Грейсън
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Слушай, аз те обичам! Нашата среща не е случайна. Ако се разминем сега, вече никога няма да се срещнем... За мен ти си едно нежно, самотно цвете, до което само груби ръце са се докосвали. Дай ми нещастието си, аз ще ти дам моето щастие. Само аз бих могъл да те направя щастлива...
Из писмо до Дора Габе.
Боян Пенев
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Често пъти, протягайки ръце към звездите, забравяме за цветята в краката ни!
Джереми Бентъм
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде."
Антоан дьо Сент-Екзюпери
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |