 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Подари ми нещо скъпо, като душата си.
- Тела на безценица има ежедневно!
Исабел Алиенде
Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.
Паулу Коелю
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Важни са не телата, а делата на хората. Те не умират.
Антон Дончев
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален.
Петър Дънов
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.
Правилото гласи нещо такова:
"Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко - от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината бил той вътрешен или външен и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб."
Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;
Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;
Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от любим, приятел и от себе си;
И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света...
Елизабет Гилбърт
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.
Емили Бронте
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
В края на петия месец съм, а ти си дълга почти тридесет сантиметра, бих могла да те сложа в легло за кукли. Все още ми се гади, но усещам как се движиш в мен. Слагам ръка върху корема си и се радвам. Знам, че си момиче. Знам, че тялото ти е покрито с мек мъх, все едно си птиче. Знам, че с баща ти те обичаме. Знам, че по главичката ти започва да расте коса, появяват ти се вежди и мигли...
Лин Улман
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Тялото може и да е от смесена порода. А сърцето само от една – любов!
Едуард Асадов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Нито един лекар не знае по-добро лекарство за умореното тяло и душа от надеждата.
Стефан Цвайг
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |