 9
|
 Споделяне
|
Добавено |
Да научиш, не значи да знаеш. Има знаещи и учени - паметта създава едните, философията другите.
Александър Дюма - баща
В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.
Правилото гласи нещо такова:
"Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко - от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината бил той вътрешен или външен и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб."
Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;
Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;
Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от любим, приятел и от себе си;
И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света...
Елизабет Гилбърт
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
С постоянство, учение и нескончаемо желание всеки човек може да стане велик.
Джордж Патън
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Достойният винаги се старае да бъде безпристрастен, да не дава оценки на трудно постижими неща и да не слуша безплодни учения.
Лао Дзъ
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Едно момиченце рисувало картина и учителят му казал:
- Това е нещо много интересно. Разкажи ми какво рисуваш.
- Правя портрет на Бога.
- Но никой не знае как изглежда Бог.
- Когато завърша картината всички вече ще знаят.
Джак Канфийлд
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Един единствен разговор с мъдър човек е по-добър от 10 години учене.
Китайска поговорка
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво да мислят.
Маргарет Мийд
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки човек може да бъде идиот, независимо каква професия има – учител, философ, политик... То други политици, освен идиоти, няма. Понякога дори гениите са идиоти. И като че ли светът се управлява от идиоти. С две думи: идиотизма не е чак толкова страшна пречка в живота и в професията. Напротив, често е предимство, дори сериозна предпоставка за успех.
Иън Банкс
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно".
"Тайната Доктрина", Елена Блаватска
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |