Добавено |
Не забравяйте, че зад всяка извивка на устните, стои една изстрадала душа.
Инав
Мълчанието е по-красноречиво от думите - плътно стиснатите устни, отвръщането на главата, бързият кос поглед. Приведените като под тежък товар рамене.
Маргарет Атууд
Да се поддаваш на тъгата си - е грях. Не влизай в тази пустош, додето не прелистиш книгата на всички погледи и устни. Живей сред радостта и влюбено наливай пламналата чаша: преди мига да хванеш здравата - мисли го вече за изпуснат.
Омар Хаям
- Какво искаш да ме попиташ, а не смееш? Отдавна в тебе напира един въпрос. Прошепни ми го в ухото.
- Защо се грижиш за мене? Остави ме да си боледувам!
- Не разбираш ли защо? Той заравя устни в косите и.
- От благодарност?
- Не бих те обидил с благодарност.
- А за какво?
- Мое малко, глупаво момиче!
- Аз съм по-стара от тебе.
- Ти още не си пораснала. Не си пораснала, защото си живяла без любов. Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!
Блага Димитрова
Очите на жената говорят повече от устните и.
Венцеслав Константинов
Интересно дали човек може да се влюби в някого малко по малко, черта по черта, или нормалното е да се влюбиш в човека като цяло. Защото ми се струва, че току-що се влюбих в остроумието и. И в откровеността и. И може би дори в устните и, но не си позволявам да се загледам достатъчно дълго, та да съм сигурен.
Колийн Хувър
Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми - изчезнала почти -
на тихо те целувам най-накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
Обичам те, изказано на ум,
е истинско обичам те за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
Добромир Банев
На мнение съм, че сексапилът идва отвътре. Това е нещо, което е в човек, без значение какво правите с гърдите си, бедрата или устните.
София Лорен
- Ела тук - прошепна, придърпа ме към себе си и притисна устни към челото ми. След това целуна устните ми и затвори очи. Очевидно това бе единственото, което искаше да чуе - че не жадувам за нищо от миналото си.
"Шоколадово бягство", Дороти Кумсън
ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
Димчо Дебелянов