 8
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всеки човек, който ви обича, то е една необходимост заради него. И вие, за да го обичате, то е една необходимост заради вас. Ако тия двете необходимости съществуват, тогава има едно разрешение на въпроса. Сега не мислете, че тази работа е лесна, да се обичаме. Това е най-мъчната работа. Няма по-мъчна работа от нея, както аз зная - да обичаш. Всичките неща произтичат от обичането. Ако знаеш как да обичаш, ще бъдеш щастлив, ако не знаеш как, ще те сполети най-голямото нещастие.
Петър Дънов
В неговия случай, не изглежда да има окончателен отговор на въпроса: "Колко глупаво можеш да постъпиш?"
Дуайт Айзенхауер
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Неприятните спомени имаха и нещо положително: те ни убеждаваха, че сме щастливи, докато само преди секунда сме мислили обратното. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
Ерих Мария Ремарк
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Красива си! Какъв разкошен поглед!
С очи, приличащи на бистри езера...
Удавих се! За тях не бях подготвен!
Попаднах май във плен на Любовта?
Погледна ме! И аз се разтреперих!
Шептеше ми, но тихичко, без глас.
Почудих се... Къде ли те намерих,
пълна с тъй неудържима страст?
Поиска ме! Без думи, без въпроси!
Сърцето мъжко страстно затуптя...
А, вятърът... От теб подарък носи!
Целувка истинска от истинска жена.
Погали ме! Със погледа си ласкав!
Изпитах звезден, приказен екстаз...
Светът ми стана по красив и бляскав...
Денят със теб, минава като час...
Усмихна се! С усмивка сладка, мила!
Засрами се Луната и от теб се скри!
С нежност ме омая, като самодива...
Изгарящия поглед в мен леда стопи!
Добромир Радев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Верността често е въпрос само на мебелировка. Доста по-трудно е да бъде запазена на дивана, отколкото на креслото.
Етиен Рей
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
С два въпроса я помня. Питаше ме винаги какво е времето вътре в мен и какво не ми достига за пълно щастие. Днес е купесто лилаво. За пълно щастие липсват двата и въпроса.
Августин Господинов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна.
Пабло Пикасо
|
35
|
Споделяне
|
Добавено |
Да си от мъжки пол е даденост по рождение. Да бъдеш мъж е въпрос на избор.
Едуин Луис Коул
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса! Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого..., или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!...
Паулу Коелю
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |