Васка Мадарова - Цитати

Защо не се усмихваш и сега -
така самодоволно, иронично?
Защо не ми подхвърляш зад гърба,
че никога не би ме заобичал?
Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?
Защо не сваляш другите жени?
Защо не ме накараш да заплача?
Ще кажеш ли какво се промени?
Нима за тебе вече нещо знача?
Нима боли това, че някой друг
сега държи ръцете ми във свойте?
Нали ти беше все едно. Напук
на моя зов играеше си ролите.
Защо не ме изпратиш и сега
по дяволите пак? Не ти ли стиска?
О, много ли боли една жена
(да, точно тази, дето най я искаш)
да гледа друг със същите очи,
с които вчера гледала е тебе?
Горчи ли ти? Е, нека ти горчи!
Надявам се, не вярваш, че ми дреме...
Васка Мадарова

11

Споделяне

Добавено преди 8 години

Недей да ме бъркаш с жените,
с които си бил досега.
Аз нося сърце във гърдите,
което презира страха.
Което лъжа не прощава,
което съвсем не търпи
любов и добро да раздава,
в замяна - да пие сълзи.
Аз няма и тихо, и кротко
пред тебе да свеждам глава.
Не съм от наивните котки,
които ще милваш с ръка
когато така ти изнася,
а щом ти омръзне - със крак
ще сриташ под някоя маса.
Не си и помисляй по мрак,
почерпен със трета ракия,
пред мене да сваляш звезди,
а денем от тоз куражлия
да няма ни стон, ни следи.
Недей да ме бъркаш с жените,
които на пръсти въртиш.
Пред мен не минават лъжите.
Излъжеш ли, скъпи - гориш!
Недей да ме бъркаш, че мога
да стана и зла, и проклета.
Тогава, обзет от тревога,
ще бягаш на друга планета.
Васка Мадарова

16

Споделяне

Добавено преди 8 години

Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова

20

Споделяне

Добавено преди 8 години

Когато се обича със истинска любов...
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва.
След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука...
Васка Мадарова

9

Споделяне

Добавено преди 8 години

Думите не могат да опишат любовта, но могат да я превърнат в наслада за душата!
Васка Мадарова

10

Споделяне

Добавено преди 8 години