Цитати за вечерта

В тази категория има 851 цитата, подредени в 86 страници.

- Ало, здравей! Можеш ли да говориш?
- Аз ще ти звънна.
- Добре.
За пръв път тя не звънна. Нито тази вечер, нито следващата. Разбрах - за пръв път разбрах! Аз също не звънях и не досаждах. Познавах я - тя нямаше да си тръгне от него. И нямаше да му изневери. Може да имаш много жени в живота си, но ще запомниш една - две от тях. Тези, които са ти били предани! Но ще го разбереш, чак когато те си отидат... Само мъжете се връщат. Жените си отиват завинаги...
Фредерик Бегбеде

Съществителни
Подножие. Къща. Вечер.
Праг. Прозорец. Светлина.
Козичка. Кошара. Пътечка.
Звънче. Ведро. Жена.
Пушек. Стряха. Говор.
Деца. Криеница. Чимшир.
Мъж. Коситба. Отмора.
Хляб. Одър. Мир.
Найден Вълчев

Тъгата, която носим вечер в себе си...
Понякога боли от нея...
Не оставай, Тъга!... Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта.
Бианка Габровска

ЕЛА!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Пейо Яворов

За мен не е важно да бъда най-богатият човек. Да си легна вечерта, казвайки си, че сме успели да свършим нещо прекрасно... това е което има значение за мен.
Стив Джобс

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов

Има жени, които не са за теб.
Има жени, които никога няма да те обичат, но вместо теб, ще обичат обувките си на високи токчета. Ще треперят за чантата си и внимателно, ще изберат в каква кола , ще се качат, било то и такси.
Има и такива жени, които няма да те докоснат с нежност, когато ги черпиш питие, дори няма да те погледнат. Това е надменност, вулгарност и чиста наглост, но ти не се притеснявай, има и такива жени... неблагодарни за нищо.
Има и жени, които са като скъпи обици. Красиви са, но цената не винаги отговаря на истинската им стойност.
Има и жени, които ще те топлят само една вечер и после, ще си заминат и вечерта е нямала смисъл.
Има и жени, които, ще те командват, но те не те обичат, те обичат себе си.
Има и жени, които са истински. Жени, които знаят какво искат, знаят как да го постигнат и го постигат с труд. Жени които са достатъчно умни и възпитани в обществото и истински мръсници в леглото.
Има и жени, които като те погледнат и от очите им има решителност и сигурност, която ти сам няма как да си дадеш.
Има и жени, които просто, ще гледат, как губиш любовта им, но не биха те спрели, те ценят свободата и решенията ти.
Има и жени, които ще плачат на рамото ти, има и такива, които никога не биха позволили да видиш сълзите им.
Има жени, които не са за теб. Тези, които не са истински.
Жените са като науката: трудно се разбират.
Александър Глог

Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.
Блага Димитрова

Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща - здрач над Залива... в тази кристално ясна вечер залязващото слънце бавно потъваше и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци... В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета... Природата в най-красивия и вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата и красота.
Е. Л. Джеймс

Подир вечеря, когато влязоха в стаята да си легнат, той посегна към нея и поиска да я прегърне. Но тя го отстрани с опрощаваща усмивка, скръбна и загубена...
Каза:
- Какво искаш от жена, която не обичаш!?
Елин Пелин