 11
|
 Споделяне
|
Добавено |
Страхуваме се от всичко. Рискуваме прекалено малко. Желаем неща само за себе си. Рядко признаваме, че обичаме. Мразим прекалено много. Мислим повече отколкото действаме. Живеем на границата. Вечер не сме спокойни. По-малко истински сме. По-рядко сме щастливи... Но все още вярваме във хубавите мигове, които ни предстоят!
Александър Глог
Те знаеха, че нямат бъдеще. Свързваше ги само миналото. Смятаха, че и двамата са го преодолели, но само един поглед в очите им припомняше, че само си въобразяват. Още тогава знаеха, че съдбата им е предначертала различни пътища, знаеха, че имат само броени дни заедно и после живота ще ги поведе по различни пътеки. И двамата гледат към бъдещето, а вечер тайно надникват към миналото и търсят нещо, което винаги ще си остане там - а именно споделената им, любов!
Никълъс Спаркс
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-хубавото нещо на деня е да има с кого да споделиш вечерта, а най-хубавото на вечерта е да чуеш, че ти си нечие най-хубаво нещо.
Робърт Браулт
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисля за теб през цялото време.
Мисля за теб сутрин, докато крача в студа.
Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за теб по-дълго време.
Мисля за теб вечер, когато ми липсваш на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за теб, но ефектът е обратен.
Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам.
Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам.
Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го.
Фредерик Бегбеде
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Какво щастие е, когато вечер няма за какво да се предаваме на тъжни мисли от употребата на деня.
Пиер Верньо
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно...
А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше.
Сергей Лукяненко
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Целият ни живот минава в планове и подготовка да бъдем щастливи... но кога сме щастливи? Все едно цяла вечер да постиламе леглото си за да ни е по-удобно спането, а да се окаже че нямаме време въобще да спим.
Шанкар
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма нищо по-депресиращо от това да знаеш, че всички мъже са в краката ти, а вечер да се озовеш сама в леглото.
Шарън Стоун
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Вечер
Във бездна скри си слънцето ликът
и зад прегради облаци остана.
Те - планини връз планини - растат,
огромни, тъмни, на тълпи събрани.
Но още късче от небето се синей:
и там Вечерницата ярко грей...
Пърси Биш Шели
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |