Добавено |
Само защото някой не ви позволява да платите за срещата, това не означава, че не можете да допринесете на някакво ниво. Например, ако някой ви заведе на вечеря и на кино, може да е платил за вечерята, може да е платил билетите за кино, но след това вие купувате пуканките.
Матю Хъси
Търся младо, красиво, за предпочитане стройно момиче за приятелство, може би за нещо повече. За предпочитане непушач. Аз съм на около тридесет, имам син, хубаво момче на шест години. Обичам дългите разходки сред природата, хубавата музика, обичам да ходя на кино, да вечерям на свещи и да си инжектирам почти чист хероин във вените.
Йонас Т. Бенгтсон
Подчинявах се само на вечния закон за затворническата автоматика: събуждане - развод - закуска - обяд - работа - вечеря, сън или привикване при отговорника.
Варлам Шаламов
Който вечеря с вино, закусва с вода.
Сръбска поговорка
Луд
Не искам да съм кукувица снесла своето яйце във чуждото гнездо!
Не искам да съм богомолка вечеряла със своя благоверен...
Най искам да съм богомолец, най-вкусната храна за своята любима! Макар и после да сме трима...
Росен Марков
Подир вечеря, когато влязоха в стаята да си легнат, той посегна към нея и поиска да я прегърне. Но тя го отстрани с опрощаваща усмивка, скръбна и загубена...
Каза:
- Какво искаш от жена, която не обичаш!?
Елин Пелин
Няма по-сигурен начин да досадиш на домакините, от това да се окажеш непоканен гостенин на вечеря с покани.
Валентин Домил
И аз му разказвах, удивлявайки се, че не съм го разбрала до сега - той е търсил мръсницата в мен, мръсницата, която дреме във всяка жена. Бедният ми, та той е бил много, много лесен - аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите...
Мариана Царкова
Романтичната жена очаква преди секс вечеря на свещи.
Венцеслав Константинов
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад