 10
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, - каза Котаракът, - стига да вървиш достатъчно дълго.
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
- Какви хора живеят по тия места?
- В тая посока - рече Котаракът, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Великденски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
- Но аз не искам да ходя при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котаракът. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Откъде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котаракът, - иначе нямаше да дойдеш тук.
"Алиса в страната на чудесата", Луис Карол
Годините идваха и си отиваха, децата идваха и си заминаваха. Най-тежкото на старостта не са умората и болките в ставите. А времето, което тече толкова бързо, че накрая става нереално. След Коледа веднага идваше Великден. След ясния зимен ден, топлият слънчев. А между тях - празнота.
Мариан Фредриксон
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |