Добавено |
Когато съм във влака и видя празен перон, ми доставя известно удоволствие, което не мога да опиша. Това е свързано с потенциала.
Патрик Марбър
Записвам на хартия само това, което работи за мен, и тъй като започнах като човешка влакова катастрофа, начините, по които се научих да бъда щастлив, работят и за другите.
Марта Бек
Вървете, какво чакате. Влакът ще тръгва точно по разписание, независимо от вашето присъствие.
Сидни Джоунс
Никога не съм пускал влака си от коловоза и никога не съм губил пътник.
Хариет Тъбман
Европейците завинаги са рожба на Макиавели, хванати в капан в историческо влакче, което може да ни донесе Френската революция, която събаря монархията, а след това няколко години по-късно Наполеон Бонапарт като император.
Лорета Наполеони
Колко лесно беше да изчезнеш: хиляда влакове на ден влизаха или напускаха Чикаго.
Ерик Ларсън
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай.
Тони Джъд
Нощите са наистина дълги, когато е студено и чакаш влака.
Жан-Мари Гюстав Льо Клезио
Какво е това съдба? Когато на един коловоз един срещу друг се движат два влака. Носят се летейки с огромна скорост през нощта, не подозирайки, че е възможно катастрофа. И все пак те не се сблъскват. Защо? Очевидно не е съдба!
Юрий Никулин
На отсрещната стена виси картина, единствената тук долу. Трудно е да се каже дали обектът на преден план на платното е гигантски кипарис или извисяващ се черен пламък. Пабло се приближава. Има толкова много движение в рамката на картината, той открива, че не може да се взира дълго в нито една точка. В далечината зад тъмния шпил в центъра обаче има долина с малки къщички, сгушени около църква с висока стълба, почти като сцени, на които Пабло е свидетел от прозореца на влака, докато се вози.
Люк Джерод Камър