 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.
Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.
Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живот се изгуби.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.
Между тебе и мен – само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.
Ивелина Никова