 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Не изливай вчерашната вода, докато не налееш днешната.
Словенска поговорка
Когато всички пият дъждовна вода, налага се и царят да я пие.
Бирманска поговорка
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море.
Исак Динесен
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Като се опитвате да ръководите хората си в гръб, вие се превръщате в човек, който ги бута, а не който ги води. По-лесно е да водите хората, както по-лесно е и да издърпате верига изсечени трупи. Не можете да бутате верига трупи и не можете да бутате войските. Войските ви ще се връщат обратно при вас за инструкции - и то от страх. Лидерът трябва да бъде начело на хората си. Вие трябва да знаете какво става през цялото време. Човек не може да започне да плува, ако не е във водата! Не може да започнете да се пързаляте, ако не сте на леда. Никой досега не е успял да се научи да се пързаля върху картата на стената. Вземете картата със себе си и отидете най-отпред!
Джордж Патън
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки път, когато решиш да действаш по стария, установен начин, помисли дали искаш да бъдеш затворник на миналото или водач на бъдещето.
Дийпак Чопра
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
ТИ СИ ХРАМ.
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.
Дийпак Чопра
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |