Цитати за войната

В тази категория има 3174 цитата, подредени в 318 страници.

Смъртта на евреите беше необходима на онези, които щяха да вложат Германия и Русия в ужасна война, да се присъединят към нея последни и да диктуват своите условия за мир.
Николай Стариков

Ако се задълбочиш в него, то се връща при теб. Това е начинът, по който е войната.
Лаура Хиленбранд

Войната носи само разрушение. Войната не щади никого - даже този, който е оживял.
Патрик Нес

Да бъдеш затворен не беше нещо ново. Животът в средата на пустинна пустош, където не беше безопасно да се излиза, не беше нещо ново. Да бъде заобиколена от мъже, от които трябваше да се страхува, не беше нещо ново. Разположена в Ирак по време на Втората иранска война, Шарлот беше свикнала с тези неща, да не напуска базата, да не иска да напуска леглото си или кабинката в банята. Беше свикнала с тази борба, за да запази здравия си разум. Необходими са както умствени, така и физически упражнения.
Хю Хауи

Войната е с нас още от зората на цивилизацията. Нищо не е било по-постоянно в историята от войната.
Робърт Ауман

Наредено ни беше да воюваме, но не ни беше позволено да спечелим войната. Заповядаха ни да убием, но съдебен съд за убийство. Наредено ни беше да победим комунизма в Югоизточна Азия, само за да видим как комунизмът побеждава у дома.
Марк Хименес

На войната човек няма власт нито над живота, нито над смъртта.
Шан Са

По-специално усилията за възстановяване на мира след световната война бяха насочени към формирането на държави и регулирането на техните граници съгласно съзнателно национална програма.
Кристиан Лоус Ланге

Ще пиша на съпругите на трима мъже и майките на четирима. Казаха ни да не даваме описания, сякаш е възможно, но някой се опита. Работата ми тази вечер е да ги цензурирам и покрих думите на деца, които едва могат да четат и пишат, и деца, които може да станат поети, така че майките им продължават да мислят, че войната е за слава и добри битки.
Пип Уилямс

Понякога се бунтувах срещу този начин на живот, ядосвах се и фучах. Но в крайна сметка се примирявах с обстоятелствата. И в интерес на истината, нерядко съм намирал утеха в мисълта, че пътят пред мен е удобно утъпкан. Не се налагаше да планирам бъдещето си, защото то вече ме очакваше. Заговореше ли се за избор на професия, завиждах на всеки, който си беше поставил високи цели – да стане архитект, войник, премиер на страната. Но пък се чувствах късметлия, когато ги слушах как се колебаят по кой път да тръгнат, обзети от опасения, че може вече да са закъснели.
Пиер Мейлак